Акве калиде – Tерма

Акве Kалиде се намира на 15 км. северозападно от кв. Ветрен, гр. Бургас. Археологическият обект представлява късноантичен град, в центъра на който е функционирала една от най-известните бани с минерална вода в Римската империя.

Най-ранните археологически находки са от V хил. пр. Хр., от времето на халколита. По-късно, привлечени от лечебната минерална вода, тук се заселили и траки. През V в. пр. Хр. при централния минерален извор вече е имало светилище. В самия извор, при почистването му, са открити над 6 хиляди монети, пръстени, гребени и др. предмети от бронз, сребро, злато, кост и дърво, хвърляни в извора от хората, излекувани от минералната вода. През I в. тук е имало и храм на богинята Деметра, а през II в. – и светилище на Трите нимфи – здравеносни божества, известни от гръцката и римската митология. В началото на II в. тук е изградена монументална римска баня с хипокауст. Според римският историк Амиан Марцелин, минералната вода на Акве Kалиде била най-прочутата в цялата Римска империя. Банята е преустройвана няколко пъти, като през VI в. е била укрепена с крепостна стена и четири кули. По това време площта й е била 5 декара. Самият град Акве Kалиде е бил укрепен с мощна крепостна стена също през VI в. През следващите столетия банята е продължила да функционира.

През X-XII в. тя е била масово ползвана за лечение от всякакви кръгове на обществото, включително и от най-висшите представители на византийската аристокрация. За това свидетелстват откритите близо 40 оловни печата на аристократи, открити край баните, единият от които е императорски.
През 1206 г. баните били ограбени и опожарени от император Хенрих, вторият император на Латинската империя. По това време градът е носил средновековното си име Терма. По-късно, макар и бавно, баните били възстановени под властта на българските царе. За това свидетелстват откритите находки, сред които един златен пръстен-печат на Петър – виночерпец и братовчед на неизвестен български владетел от XIV в.
В края на XV в. била построена нова баня, вече от османците. През следващото столетие тук се е лекувал и самия султан Сюлейман Великолепни. В знак на благодарност - той благоустроил баните и учредил при тях със специален ферман ежегоден панаир.

Днес, благодарение на предприетите разкопки, са разкрити част от монументалните стени на крепостта и на римските бани. Експонирани са 3 басейна и една от крепостните кули на банята. Реставрирана и отворена за посетители е и банята от oсманския период.
При разкопките са открити многобройни находки от злато, сребро и бронз. Сред тях са няколко златни пръстена, златни, сребърни и бронзови монети от V в. пр. Хр. до XVII-XVIII в., оловни печати, съдове за ароматни масла и парфюми, ползвани при къпане, и много други.