Деултум

Дъното на Мандренското езеро. Тук в езерото се вливат две реки – Средецка и Русокастренска.
Районът на римския град е бил обитаван от най-древни времена, още през XIII-XI в. пр. Хр. По-късно, през V-IV в. пр. Хр., в м. „Костадин чешма“ е открито голямо поле от тракийски култови ями. В една от ямите е намерена стена от керамичен съд, на която с гръцки букви е изписано името „Довелт“. В превод то означава „двублатие“, т.е. местност между две блата. Непосредствено в територията на римския град има и надгробни тракийски могили.

Римската колония Деултум е основана през 70-те години на I в., по времето на римския император Веспасиан. Тук са заселени ветераните от т VIII Августовски легион. От края на II в. градът е укрепен и преживява невероятен разцвет. Белег за това са 160 типа монети, отсечени в неговата монетарница. На тях много често са изобразявани речни богове, делфини и морски кораби – ясен знак, че икономиката на Деултум е била тясно свързана с местната речна и морска търговия.

При археологическите проучвания са открити светилища, римска баня, жилищни постройки. Монументалните архитектурни останки са запазени на височина над 6 м. Особено интересен е откритият храм на император Север, където са открити освен части от бронзови статуи, но и цяла глава на император Септимий Север.
В некрополите на града са открити изключително богати погребения на римски граждани, в гробовете на които са намерени като погребални дарове съдове, златни и сребърни бижута и мн. др.

Към края на III в. градът е укрепен с нова крепостна стена, а през следващото столетие е вече седалище на митрополит. По това време той вече се среща във изворите под името Девелт.
През 812 г. градът е включен в пределите на Българската държава. Именно тогава на 2 км. от него е построен и граничен митнически пункт, обслужващ търговията между България и Византия.
По това време е прокопан и валът „Еркесия“. Той е дълъг цели 135 км. и започвайки от Девелт, завършва при днешния град Симеоновград. Валът е построен от българите и бележи границата между България и Византия.
Към края на XII в. градът е изместен вече на 1.5 км. по-на юг, при крепостта „Горното градище“. От това столетие той губи своето значение и не се споменава в историческите извори.