Месамбрия – Месемврия – Несебър
Древният град се локализира на 28 км. по права линия от град Бургас. Разположен е на Несебърския полуостров. Най-ранните археологически находки свидетелстват, че тук е имало старо тракийско селище от VII-VI в. пр. Хр. Към края на VI в. пр. Хр., ок. 510 г., тук се настанили гръцки колонисти от градовете Мегара, Халкедон и Бизантион – днешния Истамбул. Градът скоро се превърнал в един от най-големите гръцки градове по Западното Черноморие. Още тогава е бил укрепен с крепостна стена. За това колко могъща е била древна Месамбрия красноречиво говори фактът, че още през първата половина на V в. пр. Хр. тук е започнало монетосечене на сребърни, а по-късно и на бронзови и златни монети – хемидрахми, тетрадрахми и статери. На най-ранните монети е изобразен шлем, а по-късно и Атина Палада.Градът е превзет от римляните през 72 г. пр. Хр. По-късно той се обособява като процъфтяващ търговски град.
В края на III и IV в. Римската империя била подложена на многобройни нападения от страна на готските племена. В резултат от това почти всички римски градове били укрепени, в това число и Месемврия. Благодарение на археологическите проучвания днес се установява, че в края на V в. градът е бил мощно укрепен, като главната порта е била от западната страна. Археологическите разкопки са разкрили 6 кули и монументална крепостна стена, достигаща височина 8 м. По-късно тази стена е поправяна и доустроявана в края на VI в.; втората половина на IX в.; първата половина на XIV в. и към края на същото столетие.
След основаването на Българската държава през 681 г. Месемврия се превръща в граничен византийско-български град. Тук е имало и митница. За значението на града говори и това, че тук е била разположена една голяма войскова част начело с клисурарх – командир на отряда, охраняващ границата с България.
Един от византийските императори – Лъв III Сириец (717-741 г.), е израснал в средновековна Месемврия.
През 812 г. българският кан Крум включва Месемврия в пределите на Българската държава. По-късно градът е върнат на Византия, но остава главния морски пункт, през който се е извършвала търговията между двете държави през IX – X в.
След 1201 г. Месемврия е вече български град. До средата на XIII в. българските царе от Асеневата династия са построили поне 3 от несебърските църкви – „Св. Петка-Параскева“, „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ и „Св. Тодор“. Градът многократно е споменаван в изворите като важен икономически и политически център. Той е и столица на зетя на цар Иван Асен II.
През 1257 г. Месемврия е превзета за кратко от една Венецианска флотилия, а по-късно и от Византия. След 1305 г. той се връща в пределите на Българското царство. Именно през XIV в., и то при управлението на цар Иван Александър, градът процъфтява и се обособява като един от главните търговски градове на България. Оттук са изнасяни кожи, восък, жито, мед и мн. друга селскостопанска продукция. Основните търговци са били Генуа и Венеция. Българските царе именно тогава са построили и църквите „Пантократор“ и „Св. Йоан Алитургетос“. От това време в изворите вече категорично градът е наречен с българското си име Несебър. Той е бил митрополия под опеката на Търновската патриаршия.
През 1366 г. градът е превзет от рицарите на граф Амедей VI Савойски и предаден на Византия. През 1396 г. е превзет за кратко от османците, но по-късно е върнат на Византия. След 1453 г. влиза трайно в пределите на Османската империя.
