Крепост Маркели

Величествената крепост Маркели е построена на висок хълм на 7 км. западно от гр. Карнобат. Най-ранните археологически находки свидетелстват, че територията й е била обитавана от траките още през I хил. пр. Хр. По-късно, през VI в., тук е построена монументална крепост. В нея е изградена голяма трикорабна базилика, в подземието на която при разкопките е открит мартириум – раннохристиянска гробница, в която е погребан особено свят човек или светец. Той е построен преди базиликата.
През VI в. пътят до река Мочурица, в западното подножие на крепостта, е бил укрепен с крепостни стени.

Маркели става много известна през ранното средновековие, през VIII-IX в. Точно тогава тя се превръща във войскови лагер, в който се е съсредоточавала византийската армия при многобройните й походи срещу първата българска столица Плиска. В подножието на крепостта Маркели са се провели и няколко сражения между Византия и Българското ханство.

Причината за голямата значение на Маркели през този период е нейното местоположение. Крепостта затваря най-краткия път от Тракия към столицата Плиска, преминаващ на север през билото на Стара планина.

През IX в., или малко по-рано, каменната крепост Маркели е обградена от мощни валове. Тя придобила облика на укрепление със земно-насипни стени, заграждащи укрепено пространство от близо 500 декара. Все още е спорно дали това е дело на българските владетели или на византийските императори.
В края на Х в. Маркели е отново Византийска крепост. След 1186 г. тя е в пределите на българското царство, но в началото на XIII в., през 1207 г., е унищожена от Латинската империя.

При разкопките на крепостта Маркели са открити освен многобройни керамични съдове от различни епохи, монети, въоръжение и мн. др., и много ценни стенописи, някои от които са едни от най-ранните в България – от VI в.