Крепостта Русокастро
Монументалната българска крепост Русокастро е построена на 20 км западно от гр. Бургас на върха на висок скален хълм. Площта ѝ е 52 декара и това я прави най-голямата крепост в Южна България.
Първото укрепване на скалния хълм е от VI в. Тогава е построена крепостна стена, опасваща целия хълм и няколко кули. В края на IX в. тук е имало вече български гарнизон, за което говорят многобройни находки от това време. През XII в. за град Русокастро говори арабския географ ал-Идриси.
В началото на XIII в. цялата крепостна стена на Русокастро е разрушена и преизградена отново, но вече със съвсем различна планировка. Това е дело на българските царе от династията Асеневци. В средновековния град се е влизало от запад по калдъръмен път. Той е преминавал през една двукрила порта, охранявана от изнесена напред крепостна стена, която била изградена между две кули. Впоследствие преминаващият е влизал през втора двукрила порта и след това през трета, която е падаща порта от типа „катаракта“. Единственият подобен вход от средните векове в Европа, а и в Мала Азия, е известен единствено от крепостта Димотика, дн. Република Гърция.
Върхът на хълма е укрепен в облика на класически средновековен замък. Той е бил опасан от самостоятелна крепостна стена - широка между 2.5 и 4.15 м. В замъка се е влизало по зидана каменна стълба с ширина 2 и дължина 12 м. В самия замък са били построени монументална сграда с три зидани каменни стълба, носещи втори етаж и голямо водохранилище, покрито със свод. В най-високата част на хълма е построена шестоъгълна кула-донжон, дълга 15 и широка 12 м. Нейната височина е била около 20 м. Крепостната стена на замъка е била допълнително подсилена от 3 кръгли и една правоъгълна кули. Запазените архитектурни останки днес се издигат на височина от 5 м. По северния склон на скалния хълм е построен укрепен проход, завършващ с кула-кладенец. Той е дълъг 80 м и широк 6 м. В прохода е имало и втора отбранителна кула.
Крепостта Русокастро е много често споменавана в историческите извори. Тя е била войскови лагер на армиите на българските царе, но и на византийските императори. Крепостта е много популярна и заради една жестока битка, разразила се под нейните стени през 1331/2 г. Тогава византийските войски, водени лично от император Андроник III Палеолог, са победени от българите, водени съответно също лично от българския цар Иван Александър. В резултат от битката на „двамата императори“ и постигнатата българска победа, цялото южно Черноморие е върнато на Българската държава, а византийската принцеса Мария е дадена за съпруга на българския престолонаследник принц Михаил Асен.
