Аполония понтийска - Созополис - Созопол

Знаменитата Аполония е основана ок. 611 г. пр. Хр. от преселници на гръцкия град Милет, в дн. Република Турция. Това е градът с най-голяма територия по цялото западно черноморско крайбрежие – тя се е простирала от Анхиало до Инеада, в дн. Република Турция.
Преселниците избрали първокласно място за създаването на ново селище. Созополският полуостров лесно бил укрепен благодарение на своята топография. Градът имал поне две пристанища, които били едни от най-добрите в цялото Черноморие. И накрая, в непосредствена близост се издигат възвишенията на Медни рид, които били изключително богати на медна руда.
Вследствие на тези природни дадености, Аполония се замогнала и процъфтявала още през VI в. пр. Хр. Градът започнал да отсича първообраза на по-късните монети – това били така наречените бронзови стрели-пари. Те представляват връх на бронзова стрела с тъп връх, на която много често била поставяна буквата А. По-късно градът е сякъл собствени златни, сребърни и бронзови монети. На тях били изобразявани двурога котва с рак, Горгона Медуза и бог Аполон.

Аполония била един от най-богатите гръцки градове през V-III в. пр. Хр. Израз на това богатство била тринадесетметровата статуя на бог Аполон, която красяла храма на този бог на о-в св. Кирик, в днешното созополско пристанище. На територията на Созопол са открити още няколко светилища – на Деметра и Персефона, и на Афродита Сирийска.
През 72 г. градът бил превзет със щурм от римляните, а крепостните му стени били разрушени. Градът бил в упадък, но продължил да сече свои монети. По-късно, в началото на V в., той отново бил укрепен с мощни крепостни стени. Укрепване е имало и през следващото столетие и през средните векове.
След 1201 г. Созопол вече бил български град. През 1263 г. Византия го отвоювала и до 1453 г. той многократно минавал в границите и на България, и на Византия. През XIII-XIV в. градът бил основен износител на мед, жито, кожи и восък за Венеция и Генуа.

На 1.5 км. северно от Созопол се намира най-големият български черноморски остров – остров св. Иван. На неговата територия е открит голям раннохристиянски манастир, функционирал до 1629 г. Разкрити са три църкви, гробница, зидано водохранилище, манастирски килии. В една от църквите е открито ковчеже за реликви, които, според надписа на кутията, принадлежат на самия св. Йоан Кръстител.
Запазените зидове на средновековния храм се издигат на височина 6-7 м. На територията на острова са открити и една крепостна стена от IV-III в. пр. Хр., както и селище от това време.

В самия Созопол са проучени една епископия, 4 църкви и цялата крепостна стена, опасваща Созополския полуостров. Открити са също така жилища и улици от античния, късноантичния и средновековния период на града. Едно от най-големите открития е античния некропол на града. В него древните апалонийци били погребвани в семейни парцели, в гробници и зидани каменни гробове.
Днес архитектурните останки от древността и средните векове са експонирани и привличат в Созопол туристи от цял свят.